10 лева 2025 година – 175 години от рождението на Захари Стоянов

През Април месец тази година се очаква да излезе нова монета от 10 лева. Тя ще бъде посветена на българският писател, революционер и историк Захари Стоянов.

Това ще е първата монета с лика на писателят и ние я очакваме с нетърпение.

Тези от нас, които са родени през миналият век и са били достатъчно големи за да използват парични средства през 90те години най-вероятно си спомнят баннотата от 5000 лева с лика на Захари Стоянов.

За тези от вас които искат да знаят повече банкнотата може да я намерите в нашият в каталог. Тази банкнота е много красива с наситени цветове. Отпечатана е в “Giesecke & Devrient”, Лайпциг, Германия и е в обращение от: 17 Юни 1996г. до 31 Декември 1999г.

ЛИНК КЪМ БАНКНОТАТА В КАТАЛОГА —>

Захари Стоянов: Хроника на живота и творчество

Захари Стоянов е един от най-видните български революционери, писатели и историци на Възраждането. Роден е на 2 ноември 1850 г. в село Медвен, Сливенско, в семейство на бедни селяни. Истинското му име е Джендо Стоянов Джедев, но впоследствие приема името Захари Стоянов.

Ранни години и образование

Детството на Захари Стоянов е белязано от трудности и бедност. Той не успява да получи систематично образование, но проявява силен интерес към знанието и литературата. Захари се самообразова и започва да чете книги, които го вдъхновяват за свободата на България. Работи като овчар и чирак, което му помага да се запознае с живота на обикновените хора.

Участие в националноосвободителното движение

През 70-те години на XIX век Захари Стоянов се включва активно в революционната борба за освобождението на България. През 1875 г. участва в Старозагорското въстание, а през 1876 г. става един от главните организатори и летописец на Априлското въстание. Неговата лична смелост и отдаденост към каузата го правят ключова фигура в революционните събития.

Литературно творчество

След Освобождението на България Захари Стоянов се насочва към литературата и публицистиката. Той пише с изключителна страст и искреност, като се стреми да запази жив духа на революцията. Сред най-значимите му произведения са:

• „Записки по българските въстания“ (1884–1892) – Този епохален труд е уникален летопис на борбите за освобождение. Захари Стоянов не само описва събитията, но и дава лични свидетелства за героизма и трагизма на въстаниците.
• „Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му“ (1883) – Биографичната книга за Васил Левски представя личността на Апостола на свободата и неговата роля в революционната борба.
• „Христо Ботйов. Опит за биография“ (1888) – В това произведение Захари разказва за живота и делото на поета-революционер Христо Ботев.

Последни години и наследство

Захари Стоянов умира внезапно на 2 септември 1889 г. в Париж. Въпреки краткия си живот, той оставя неизличима следа в българската литература и история. Неговите трудове продължават да вдъхновяват поколения с техния патриотизъм, честност и стремеж към свобода.

Захари Стоянов е символ на българския дух и непримиримост. Той съчетава в себе си качествата на революционер, писател и общественик, като оставя богат културен и исторически принос за България.