10 важни събития – Христо Ботев

1.Рождение

Роден е на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил, което е коледа и заради това е кръстен ХРИСТО) в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911). Съществуват и други хипотези за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите – че той е „из Карлово“, както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен.

2. Детство

Христо Ботев имал 6 братя и 2 сестри. Двама братя и една сестра починали още като малки: това са две момчета на име Генко и сестричката на име Тота. Христо бил най-големият, после идвали сестра му Ана и братята му Петко, Стефан, Кирил и най-малкият Боян. Малко са сведенията за детството на Ботев и ученическите му години – те са предимно спомени на негови съвременници, които описват Ботев, като умно, разумно дете, невписващо се в спокойния градец.

3. Образование

Още от 1857 година Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив. Това се осъществява едва през есента на 1863 година, когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава през Пловдив и Цариград за Одеса, където пристига на 14 ноември.

Още с постъпването си в гимназията Ботев трудно се вписва в учебната дейност – той непрекъснато се оплаква от строгата дисциплина, налагането на която включва и физически наказания, но в същото време често отсъства от занятия, участва в сбивания със съученици и се отнася високомерно към повечето си учители. През 1864 година той напуска училищния пансион и започва да живее самостоятелно в различни квартири. Въпреки настоятелните писма на баща му и опитите на Никола Тошков да му повлияе, той занемарява училището и с ексцентричното си поведение отблъсква българската общност в Одеса, като мнозина нейни представители ограничават контактите си с него.

През септември 1865 година става ясно, че Ботев не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, поради „немарливост“, а стипендията му е прекратена, като получава еднократна сума, с която да се прибере в България. Въпреки това той остава в Одеса, издържайки се като дава частни уроци, и поддържа близки контакти с полската общност в града. Със съдействието на Григорович, вече ръководител на катедрата по славянски филологии, Ботев дори се записва като „волнослушател“ в Историко-филологическия факултет на Императорския новорусийски университет.

През 1866 година Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където пристига през септември. Той прекарва там няколко месеца, но в началото на следващата година получава известие, че баща му е тежко болен, и решава да се върне у дома. Пътува с кораб, вероятно от Одеса до Бургас, и оттам през Сливен стига до Калофер в началото на април 1867 година.

4. Творчество

След пристигането си в Калофер Ботев замества болния си баща, като поема част от часовете му в училището. По това време, на 15 април, във вестник „Гайда“, издаван от Петко Славейков в Цариград, за пръв път е публикувано стихотворение на Христо Ботев – „Майце си“. То е отпечатано без посочен автор и изглежда познатите му не разбират, че стихотворението е негово. При отбелязването на Деня на свети Кирил и Методий на 11 май Ботев държи импровизирана реч, в която критикува умереността на националното движение, насочено по това време главно към създаването на самостоятелна църква. Речта предизвиква опасения от ответни действия на полицията, но до такива не се стига.

По време на престоя си в Калофер Ботев често се среща с Парашкева Шушулова, учителка в местното девическо училище, която се смята за най-вероятния прототип на любимата от стихотворенията „До моето първо либе“, „На прощаване“ и „Ней“. Друга хипотеза е, че това е неговата втора братовчедка Мина Горанова, с която той може би контактува и по-късно в Румъния.

През лятото на 1867 година здравето на Ботьо Петков се подобрява, а и става ясно, че синът му не се справя с учителската работа, и той успява да издейства от Виктор Григорович възстановяването на стипендията на Христо, така че той да довърши образованието. Бащата му дава известна сума и го изпраща отново за Цариград и Одеса, но без да извести семейството си Христо Ботев се отклонява от пътя и през септември пристига в Румъния.

5. Смъртта

През май 1876 г. Ботев напуска Букурещ и се отправя за Гюргево. Оттам на се качва на парахода “Радецки”, за да поведе четата си към България. Поетът не казва на съпругата си къде отива. Преди да тръгне ѝ обяснява, че заминава за два-три дни до Браила и Галац. Няколко пъти повтаря “сбогом”, но се връща, за да целуне Иванка.

Край село Козлодуй, четниците слизат от “Радецки”. Отправят се към Враца, центъра на революционния окръг, минавайки през селата Бутан и Борован, но никой от тамошните българи не се присъединява. Към полунощ срещу 1 юни достигат местността Вола, където се установяват, за да пренощуват, но скоро са открити от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия.

Колкото спорове има за месторождението на Христо Ботев, двойно повече има за мястото на неговата смърт и начина, по който се е стигнало до нея.

Версията, която всички знаем, е че той бил пронизан в челото от вражески куршум на 2 юни. След ожесточена битка с османците, свирачът им дал сигнал за прекъсване на боя. Същото сторил и нашият свирач. Ботев решил да провери дали е безопасно и се отделил напред. В това време се чул изстрел и той паднал убит. Някои твърдят, че е бил ударен в сърцето.

6. Банкнотата

На нея са изобразени цар Борис III от едната и Христо Ботев от другата страна. Това е първатабанкнота на която е отпечатан български национален герой. Новите банкноти от 5000 лева са наречени от населението “ботевки”. Наред с това става и най-голямата фалшификация на родни пари, която едва не довежда до фалит БНБ през 1925 г.

Оформлението на “ботевката” е дело на художника Христо Лозев, гравьор при Държавната печатница. Лозев е автор и на първата българска пощенска марка с лика на поета-революционер, издадена през 1926 г. в памет на 50-годишнината от гибелта на Войводата.

Банкнотата от 5000 лв. е в тираж 160 000 и е просъществувала за кратък период. През 1926 г. е иззета от обращение. Един екземпляр от нея, нулева серия, се съхранява във врачанския исторически музей.