Средновековни български владетели – Кои са те ? Част 3
Цар Симеон Велики
Монетата е пусната от БНБ през 2014 г и е с номинал от 10 лева. Направена е от сребро и позлата от към аверса и според много от хората, които се занимават с нумизматика или поне с тази част от нумизматиката, а именно да колекционират юбилейни и възпоменателни монети тя е една от красивите екземпляри излезли от монетният двор на БНБ или поне според нас е в топ 5.
На лицевата страна на монетата в позлатен медальон са изобразени Златната църква във Велики Преслав, лъв и грифон. Отдолу са номиналната стойност „10 ЛЕВА” и емблемата на Българската народна банка с годината „1879” върху лентата. Околовръст е изписано „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА” и годината на емисията „2014”.
На обратната страна на монетата, отделено със зрънчест пръстен, е изображение на цар Симеон Велики – детайл от стъклопис в БНБ. Околовръст по външния пръстен е изписано „СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ” и „ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ”
Симеон Велики и неговите дела.
Симеон е роден през 864 или 865 година като трети син на княз Борис I от Крумовата династия. За времето на раждането му се съди от две писма на константинополския патриарх Николай Мистик, според които към 923 – 924 година Симеон е на около 60 години, като патриархът го нарича „син на мира“, което се свързва с българо-византийския мирен договор, довел до покръстването на българите. Тъй като княз Борис е българският владетел, приел официално християнството през 865 година, Симеон е християнин през целия си съзнателен живот.
Симеон е подготвян за духовна дейност, затова бива изпратен да учи в най-висшето училище – Магнаурската школа в Константинопол. Най-големият син На Борис I престолонаследникът Владимир Расате обаче прави опит да върне езичеството, а Енравота вторият му син умира. Тогава Борис отстранява Расате от трона и обявява Симеон за новият български владетел.
Княз Симеон продължава и довършва започнато от баща му дело и издига България в борба за надмощие с Византия.
Още в началото на царуването на Симеон, 30-годишният мир с Византия, сключен от княз Борис-Михаил през 863 г. по време на покръстването, е нарушен. Причините за конфликта са решенията на църковния събор във Велики Преслав от 893 г., който замества гръцкия език и гръцките духовници с български. Изгонването на гръцките духовници не се харесва на императора и той премества българското тържище от Цариград в Солун, с което изолира България от столицата и засяга икономическите й държавни интереси.
Симеон прави опит да уреди въпроса по дипломатически път, но получава отказ. Това предизвиква междудържавен конфликт, който историците наричат ”Първата икономическа война в Европа”.
През лятото на 896 г. войските на Симеон нанасят тежко поражение на ромеите при крепостта Булгарофигон в Източна Тракия. Византия връща българското тържище в Цариград. Статуквото е възстановено с териториални придобивки.
В началото на Х век Симеон завладява териториите по Адриатическото крайбрежие и областта Драч (днешна Албания). През 904 г. прави опит да завладее Солун и границата се установява на 22 км. северно от града, което е отбелязано в Наръшкия надпис.
У българския владетел се засилва мечтата за Константинопол. През 913 г. той достига с войските си до византийската столица. По време на преговорите Симеон е коронясан символично за ”цар на българите” от патриарх Николай Мистик. Получава възможност да овладее престола на василевсите, като стане регент на малолетния император Константин VІІ Багренородни. Това се осуетява, защото императрица Зоя извършва преврат и отхвърля споразумението с българите.
Недоволен от тази измяна, цар Симеон опустошава цяла Източна Тракия и превзема Адрианополис (днешен Одрин). След дипломатическо затишие двете страни достигат до нова война. Решителната битка става при р. Ахелой в полето на Анхиало (днешно Поморие). На 20 август 917 г., предвождани от самия цар Симеон, българите нанасят най-голямото поражение на византийската армия, предвождана от пълководеца Лъв Фока, и настъпват към Константинопол. Тогава Симеон започва да се титулува ”Цар на българите и василевс на ромеите”.
През 918 и 919 г. войната продължава в Тракия и Елада. Възникват проблеми и със Сръбското княжество – съюзник на Византия. След наказателен поход срещу Сърбия техният княз е пленен и заменен с верния на България Павел Бранович.
През 922 г. цар Симеон прави нов опит да превземе Цариград, като търси помощта на арабската флота. Преговорите с арабите се осуетяват, но българските войски са край Босфора. Императорът Роман Лакапин иска преговори. На 09 септември 923 г. двамата владетели се срещат с военни почести. Гвардията на Симеон го акламира на гръцки като ”василевс на ромеите”. С много подаръци императорът склонява Симеон да се оттегли.
През 924 г. Симеон присъединява към България Сръбското княжество. С това завършват успешните Симеонови завоевания, с които България придобива имперско могъщество с излаз на три морета.
Успешните войни на Симеон срещу Византия, маджарите и сърбите довеждат до най-голямото териториално разширение на България в цялата нейна история и я превръщат в най-силната държава на тогавашна Източна Европа. Неговото царуване е и период на културен разцвет, наричан по-късно Златен век на българската култура.
При управлението му границите на България достигат до три морета – Бяло, Адриатическо и Черно, а съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол. Обособената малко по-рано Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически и кирилски преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят. Самата кирилица е създадена в Преславската книжовна школа през 90-те години на IX век. По време на своето управление Симеон заменя първоначалната си титла „княз“ с „цар“.
Златната църква във Велики Преслав. С какво тя е важна за да бъде изобразена на монета ?
Златната църква символизира обособяването на българската култура от византийското влияние, проникнало в страната след покръстването, тъй като била построена в много различен вид от църковните архитектурни решения от IX-X в. Тя се превръща в архитектурния израз на зараждащата се българска империя, чийто създател Симеон приема себе си за равнопоставен на византийските василевси.
След 893 година Симеон I премества седалището на Преславската школата създадена по рано от неговия баша Борис в новата българска столица Преслав където е построена Златната църква.
Преславската книжовна школа е най-важният литературен и културен център в България и в целия славянски свят по времето на Симеон Велики. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са Наум Преславски (до 893), Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър.
Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа.
