Средновековни български владетели – Кои са те ? Част 2
ЦАР САМУИЛ
Нека започнем с какво всъщност е изобразено на монетата от аверса и реверса и след това да кажем по няколко думи за самите миниатюри. За да запалим интереса на всички към историята на Самуил и да дадем на повече хора знанието за един от великите Българи ръководели страната ни в едни тежки времена, защото Първото българско царство успява да просъществува само още 4 години след смъртта на Самуил, след което пада под византийска власт до 1185 година, когато българската държавност е възстановена с въстанието на братята Асен и Петър.
Лице: Изображение на пластична интерпретация на средновековна миниатюра – смъртта на цар Самуил. Отдолу са емблемата на Българската народна банка с годината „1879”, изписана върху лентата, номиналната стойност „10 ЛЕВА” и годината на емисия „2013”. Околовръст е изписано „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА”.
Гръб: Във вътрешен кръг, отделен със зрънчест пръстен, е изобразена сцена от средновековна миниатюра – битка между българската и ромейската войска. Околовръст по външния пръстен е изписано „СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ” и „ЦАР САМУИЛ”.
От двете страни на монетата са изобразени две взаимно свързани събития според историята за Цар Самуил. Както написахме по-горе на реверса миниатюрата е от битката при днешното село Ключ или по позната в историята като Беласишка битка. Какво се случва там.
Тази битка се води в дълъг период от време но кулминацията е на 29 юли 1014 г.. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец, продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век.
В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г. насетне, когато Византия се отърсва от вътрешните си проблеми и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. Развръзката на войната идва на 29 юли 1014 година. Решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, Самуил построява мощна преградна стена при днешното село Ключ, така като армиите на Василий II се очаква да минат оттам.
Василий II прави много опити да превземе стената, но с неуспех и загуби на много бойци. Войските на Византия са готови да се оттеглят, когато пълководецът Никифор Ксифий намира таен път и заобикаля стената, нападайки българите в гръб.
Византийските хроники съобщават, че ромеите нанасят решително поражение и пленяват 14 или 15 хиляди български войници. Битката завършва с тежко поражение на българите. Самият цар Самуил е ранен в тази битка според хрониките.
След тези събития се намесва с още по-голямо участие във военните действия и престолонаследница и син на Цар Самуил, Гаврил Радомир.
След поражението при Ключ, Гаврил Радомир бързо успява да организира оцелелите български сили и да неутрализира по-нататъшното настъпление на византийците. Любимецът на император Василий II попада в устроена от Гаврил Радомир засада и „пада убит, изтърбушен на копието на Радомир“, което вбесява до такава степен императора, че той нарежда да бъдат ослепени пленените 15 000 български войници като на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома.
Когато ослепената войска достига Преспа, гледката така поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно на 6 октомври 1014 г. умира.
В израз на благодарност за това му деяние Василий II по-късно е удостоен от византийците с прозвището „Българоубиец“. Днес булеварди в Атина, Солун и други градове в Гърция носят името „Василий Българоубиец“, в чест на императора, победил Самуил.
Макар и след такива трагични събития Самуил е един велик български владетел, който достойно е бранил родината ни и се е опитал до самия си край да отблъсне враговете ни.
